 |
« on: Today at 08:27:20 AM »
|
 Quote  Modify  Remove |
Всичко започна с началото на бурята. Навън се изви силен топъл вятър, а аз усетих първата родилна контракция. Веднага след нея последваха още 3-4 през десетина минути една от друга. Не закъсня и позива за голяма нужда. Усещах тялото си различно – чувствително и потрепващо, а съзнанието си леко откъснато от реалността. Въпреки това нямах избор – трябваше да прибера децата от училище. Тръгнах с колата и се надявах само по пътя да нямам още позиви за тоалетна. Обадих се на таткото и той реши, че веднага ще се прибира от работа.
Прибрах децата благополучно вкъщи и се заех да шетам около тях и да сервирам вечерята. Казах им, че е много вероятно да родя тази вечер или съвсем скоро. Те питаха кога ще си лягат в такъв случай, и се разбрахме, че ще си легнат по нормално време без да чакат бебето.
Към 20.30 всички деца бяха по леглата, а аз все още се чувствах много добре – имах контракции, но доста се бяха разредили и въпреки, че бяха болезнени, когато ги имаше – се понасяха без проблем. Занимавах се с домакинството както всяка нормална вечер. Към 23.00 контракциите доста се бяха разредили – вече се появяваха средно през половин час. Между тях имах постоянна лека, тъпа менструална болка. Позивите за тоалетната обаче не спираха и до полунощ ходих още няколко пъти. Почти след всяка контракция имах позив.
В полунощ реших, че ще си легна, за да се опитам да поспя и да си почина. Усещах, че раждането наближава, но исках да съм максимално отпочинала преди да започне. Легнах, но не успявах да заспя. Дремех между контракциите, а със всяка една ходих и до тоалетна. Лягах, ставах – беше ми топло. Обливаха ме топли вълни. Отворих си прозореца, а вятъра отвън свистеше и бушуваше. Харесваше ми да слушам вятъра. Сякаш съответстваше на това, което се случваше с мен и го изразяваше по много приятен начин. Носеше ми разхлада (на таткото студ 
) и се чувствах много добре. Постепенно контракциите се засилиха, но не зачестиха. Все още имах много време да си почивам между тях и го използвах максимално, въпреки, че не успявах истински да се унеса и да заспя.
Към 3.00 усетих, че контракциите станаха вече редовни. Засякох 2-3 и се оказа, че са през 15 минути. Все още не исках да будя таткото. Продължих да дремя между всеки две, а да постещам всяка една седнала в леглото. Към 4.30 изведнъж станаха на 6-7 минути една от друга. Реших, че е време да събудя таткото и да започнем с приготовленията.
Първата работа беше да се приготви ваната. Аз влязох под душа и се поливах всеки път там, където усещах болка и напрежение – действаше ми много добре! Междувременно таткото изчисти и дезинфекцира ваната. Напълних я с колкото можех повече вода, за да ме покрие изцяло. Влязох вътре и се отпуснах. Усещането беше невероятно. Безтегловността на тялото ми във водата ми даваше възможност да се отпусна и да си почина максимално между контракциите. Изненадах се, че не заспивам между тях, така, както беше с предишното раждане, но за всеки случай казах на таткото да наминава отвреме на време да ме поглежда да не съм се изхлузила под водата
Той се занимаше със спалнята и другите неща, които трябваше да се приготвят. Отвреме на време надникваше през открехнатата врата на банята да ме провери. Нямах нужда да седи до мен. Добре ми беше сама във водата, насред тихата нощ. Бурята така и не дойде до нас. Но контракциите при мен зачестяваха. Тъй като между тях успявах да се отпусна много добре, размишлявах върху процеса. Усетих, че ги посрещам с лек страх от болката. Реших, че вместо това ще се опитам да работя съзнателно заедно с тях и със следващата контракция мислено призовах бебето да ми помогне и да увеличим заедно разкритието. Нямах представа колко беше точно, не съм мерила по никакъв начин, но когато започнах мислено да работя заедно със всяка контракция усетих как те станаха много по-интензивни и силни и сякаш усещах увеличаването на самото разкритие. Водата ми даваше възможност да поддържам максимално удобна поза при всяка контракция, без да се налага да движа, която и да е част от тялото си, което правеше болката много по-поносима.
Беше минал може би около час след влизането ми във ваната. Извиках таткото да засечем на какъв интервал идват болките. Засякохме 3 и се оказа, че са на 3 минути. Бях любопитна да разбера дали ще успея да напипам главата на бебето. Пробвах с два пръста и изненадващо за мен, на няма и 5 сантиметра от изхода, усетих околоплодния мехур, а след него и главичка. Това много ме обнадежди – може би вече имах пълно разкритие.
Казах си, че със следващата контракция ще се опитам да напъна и да видя дали нещо ще се промени. По средата на следващата – напънах – не много силно. Веднага обаче контракцията се превърна в напън и усетих как бебето слезе надолу. Проверих отново за главичката – беше слязла още по-близо до изхода. При завършване на контракцията се прибра отново навътре. Със следващата контракция вече напъвах от самото началото и този път главата се придвижи почти до изхода. Усещаше се лесно – извиках таткото с репликата: “Вече имам напъни” и той остави всичко останало, дойде при мен и седна на ръба на ваната. Усещах как бебето напъва заедно с мен. Явно и то вече искаше да се ражда Показах главичката на таткото и той се изненада колко бързо е протекло всичко. Каза ми, че се справям прекрасно и съвсем скоро ще си имаме бебе. Беше щастлив и усмихнат, седейки пред мен.
Последваха още няколко напъна, при които главичката вече се подаде толкова много, че се виждаше отвън. Все още имах възможност да си почивам между напъните и го използвах максимално. Отпусках се блаженно във водата. Чувствах се прекрасно. Започнах да опипвам около главичката на бебето, за да усетя, ако случайно се разкъсам. При следващите напъни реших, че няма да напъвам със всички сили, а ще пробвам да правя нещо като масаж на тъканите около главичката, за им помогна да се разширят максимално. Така знам, че към перинеума и по вътрешните срамни устни нямам никакви разкъсвания. Всичко се усещаше толкова ясно. Сякаш имах огледало, с което се виждах. Бях абсолютно адекватна и в пълно съзнание. Знаех точно какво се случва и как се случва.
Точно в този момент чухме гласове иззад врата на банята. Децата се бяха събудили. Таткото само отвори врата и им каза, че мама ражда. Още сънени, те се поколебаха дали да влязат. В следващия момент главата проряза и се показа цялата. Погледнах надолу и напънах още веднъж – телцето на бебето се изхлузи от мен. Веднага го извадих от водата и го вдигнах. Пъпната връв беше просто преметната през врата му, без да беше усукана – освободих я и го гушнах. Подпрях се на стената на ваната и извикахме децата да влязах, за да видят бебето. Гледаха с интерес. Казахме им, че това е новото ни бебе – те го огледаха и заминаха да си правят закуска
След десетина минути реших да изляза вече от ваната, защото започнаха да излизат парчета от околоплодния мехур и кръв заедно с тях. Исках да знам точно колко кръв изтича и таткото ми помогна да изляза на сухо и чисто в спалнята. Легнахме на леглото и се настанихме удобно. Когато пъпната връв изцяло побеля и вече беше спряла да пулсира се захванахме да я прегорим. Докато държах свещта, имах контракции за раждането на плацентата. Съзнателно обаче не напъвах с тях и мислено ги спирах, за да приключим първо с прегарянето. Веднага след като прекъснахме пъпната връв се надихнах и клекнах над една купа и с един напън плацената се изхлузи от мен. Облекчението беше невероятно! А самата плацента беше доста голяма.
Започнах да я разглеждам. От едната й страна изглеждаше много добре – точно като по снимките и картинките, които съм виждала. От другата обаче не можах да преценя кое е част от околоплодния мехур и кое е част от нейната ципа. Стори ми се, че ципата на самата плацента е разкъсана и не бях сигурна, че няма останали парчета в мен. Няколко часа по късно от мен излезе парче, което приличаше на плацентата – малко по-голямо от орех.
Взех арника на гранули веднага след като излезе плацентата, а през цялото раждане отпивах от шише с вода с Rescue remedy. Продължих и след това. След около час изпих една чаша с хлорела и десет капки Shepherd’s Purse. Час по-късно отново взех няколко гранулки арника.
Чувствах се много добре – изобщо не усещах изтощение, а по-скоро се чувствах лека, спокойна и приятно отпусната. Нямах усещането, че съм свършила кой знае колко тежка работа. Всичко това отдавам на водата и лекотата, която ми даваше по време на цялото раждане.
Два часа след раждането ходих по малка нужда и огледах за разкъсвания. Имах две – около уретрата, но в такава позиция, че седяха добре затворени. Реших, че няма да ходя да ме шият, а ще ги оставя да зарастнат сами, защото седят добре затворени. Дори не проверих колко точно са дълбоки, за да не ги разбутвам.
Може би някъде по това време бебето засука за първи път и след като се насука доволно – заспа крокто в ръцете ми.
Цял ден след това си почивах в леглото, гушнала бебчо. В края на деня се почувствах вече пълна със сили – станах, изкъпах се, ошетах каквото имаше вкъщи, докато таткото вземе децата от училище.
На края на деня всички бяхме щастливи, доволни, спокойни и усмихнати. Децата се въртяха до последно покрай бебето и само повтаряха, че много го обичат
Това раждане беше невероятно леко и приятно. А факта, че си бях у дома, където можех да се погрижа максимално за себе си и да бъда до семейството си – не може да бъде заменен от нищо друго на света.
