Раждането на Карина November 20, 2008

 

От известно време имах нередовни болезнени контракции. Може би около седмица продължи периода, в който контракциите се появяваха оснвно вечер, бяха силни и леко болезнени. Всяка вечер се надявах, че може би тази ще е вечерта, в която ще родя. И всяка сутрин се събуждах без никакви контракции. При поредния преглед разбрах, че имам 3см разкритие. На следващия ден вечерта от мен изпадна доста голямо слузесто парче, което реших, че е слузестата запушалка на входа на матката. Четох, че е много вероятно да се роди до 3 дена след като тапата падне и много се надявах, че ще е така. Вече много ми се раждаше и не ми беше интересно повече да съм бременна. Но три дена си отминаха и нищо не се случи. Все същите по-силни контракции вечер, но нередовни. След няколко дена отново бях на преглед. Този път имах 4-5см разкритие, а докторката каза, че лесно го разпъва до 6см. Реших, че може да направим отлепването на околплодия мехур, за което тя ми говори още предния път. Това би трябвало да предизвика раждането, ако бебето е готово да излезе. Главата беше доста ниско вече, а и аз бях готова да раждам. Тя направи отлепването, без аз да усетя каквато и да е болка. Отидохме си в къщи и аз зачаках. След около час се появиха ритмични болки, които до час след това станаха на 3-4 минути. Но не бяха много силни и аз не се чувствах така, че ще раждам днес. Въпреки всичко се обадих на Калин и той се прибра от работа веднага. Обадихме се и на дулата да дойде. Тя каза, че ще бъде при нас до един час. След час и тримата бяхме у нас, но болките се разредиха и стана ясно, че няма да е днес. Вечерта си легнах леко разочарована. Следващия ден мина без нещо по-различно да се случи. Отново почти нямах контракции целия ден. Вечерта празнувахме рожденния ден на Калин. Беше приятно – само ние четиримата и бебето в корема. Легнахме си към 23:00. Малко преди това, отидох до тоалетната и видях, че от мен тече гъста слуз с леко червеникав цвят. Зачудих се дали може да е отново тапата. Не бях сигурна. Усещах бебето да мърда непрекъснато, така, че не се притесних и заспах спокойно.

В 2:50 се събудих от контракция и желание да ходя по голяма нужда. Отидох до тоалетната и се върнах спокойно в спалнята. Легнах си, но след 20тина минути отново имаше контракция. Доста силна. И по-различна от останалите, които имах досега. Все пак реших да изчакам и да видя как ще се развият нещата. При следващата контракция, след около 15 мин, отново имах желание да ходя по голяма нужда и отново ходих. Последва нова контракция след 15мин. И отново желание да се изходя. Така мина около час, а контракциите станаха сякаш малко по-силни, защото не можех вече да се отпусна и определено не ги понасях ако бях в легнало положение. Събудих Калин и му казах, че май ще раждаме днес. Той стана и въпреки, че още много му се спеше, при всяка една контракция ставаше с мен и заставаше с гръб към мен, седнал на леглото, така, че да мога да се облегна напред върху него. Така болката се понасяше. А и ми беше много приятно да усещам кожата му. Така мина още около час, а контракциите бяха станали на 10 мин една от друга. Реших да се обадя на дулата. Обадих и се към 5:00 и тя ме помоли, когато станат на 5 мин контракциите, да и се обадя отново. От 5 до 6 контракциите продължиха и станаха на 5-6 мин една от друга. Обадихме се отново на Джесика и тя каза, че до час ще дойде. Обадихме се и на Галя, за да дойде да гледа децата. Започнахме да приготвяме нещата за раждането. Сменихме чаршафите и постелихме непромокаеми чаршафи под памучните. Приготвихме крокпота да затопля вода за компресите на перинеума. Извадихме всички необходими принадлежности за бебето – одеалце, щипките и ножицата за пъпната връв. Минаваше 6 часа. След около половин час децата станаха. Помолих Калин да ми направи ваната. Той вече я беше изчистил и докато я пълнеше с вода, аз си взех душ. По това време, около 6:30 контракциите бяха станали на 2-3 мин една от друга. Под душа обаче ми беше толкова приятно, че позабравих за малко за тях. Влязох във ваната и водата така ме отпусна, че щях да заспя между контракциите. Искаше ми се да си почина малко, чувствах се уморена, но усетих, че контракциите се разреждат и отново станаха на 6-7 мин. Реших, че е по-добре да изляза от водата, за да не се забавя раждането. Излязох, облякох си хавлията и седнах на дивана в хола. Децата бяха там да закусят и за известно време, до към 7:00 се разсейвах с Марти между контракциите като си подхвърляхме един балон. Точно тогава котката взе че скочи във ваната и се наложи Калин отново да я чисти и да я пълни с вода. Галя вече беше дошла, а Джесика дойде около 7:10. Контракциите ставаха все по-силни и отново бяха на 4-5 мин. Преместихме се в спалнята, където аз се разхождах между тях, а при всяка една се подпирах на един куп възглавници върху масата. Джесика ми правеше масаж на таза при всяка контракция и това определено ми помагаше да се справя с болката. Въпреки всичко, към 8:00 вече се чувствах доста изтощена и много ми се искаше да си почина. Ваната беше готова и аз реших да вляза отново, като си мислех, че от водата ще се унеса пак между контракциите и ще мога по-пълноценно да си почивам. Влязох във водата и застанах леко наведена напред, така, че корема да е целия вътре. Седях на петите си, облегната напред на едната страна на ваната. Това беше позата, в която болката беше най-малка. Между котракциите се отпусках изцяло напред и се опитвах малксимално да съм отпусната, за да си почина по-добре. Контракциите за почнаха да стават много интензивни, на 2-3 минути може би. Малко след 8:30 Дани тръгвапе за градина и дойде до банята да ми каже чао. Успях да му се усмихна и да му кажа чао и аз. След това вече нещата се развиваха много бързо. Болката беше доста силна и единствения начин да се справя беше да я вокализирам. Нещо като много силни стонове. Помислих си – ако бях в болницата сега щях да поискам упойка. Следващата контракция беше много силна и в главата ми се въртеше: Колко още ще продължава така? Няма ли да направиш нещо да спреш тази болка? Моля те, не ме мъчи повече, уморена съм! Говорех на някой, и аз не знаех точно на кой. И тогава, той наистина направи това, за което го молех – със следващата контракция усетих невероятен напън. Напънах се заедно с него – най-накрая да свърша и аз малко активна работа! Тогава усетих как околоплодния мехур се спука. Погледнах надолу, във водата и видях малки бели късчета да пуват наоколо. Казах си – това е, водите изтекоха. Секунда след това имах огромно желание да ходя по голяма нужда отново. За съжаление не успях да се сдържа и водата около мен се замърси. Въобще не ми се излизаше от водата и питах Джесика – трябва ли да изляза? Тя каза, че е хубаво да изляза от водата. Тогава събрах невероятни сили и воля да се надигна и Калин и Джесика ми помогнаха да отида до спалнята. Качих се веднага на леглото и се облегнах напред на голямата топка, седейки на коленете си. Беше ми много удобно да седя прегърнала топката. Последва напън. Бях толкова въодушевена от него, че напъвах със всички сили, въпреки, че през цялото време в главата ми се въртеше: не трябва да напъвам, ще се разкъсам. Веднага след това, обаче си мислех – искам да напъвам, харесва ми да напъвам, искам вече всичко да свърши. Нямам търпение. Усетих как главата се придвижи надолу и сякаш леко се подаде. Попитах Калин – виждаш ли главата? Той каза – Да, вижда се малко. Сложих си ръката да я погаля – беше мека и слузеста. Погледнах в огледалото зад мен и видях как се подава около една четвърт от нея. Веднага след това, след като завърши напъна главата се прибра. Казах на Калин – Прибра се, а той: Да, прибра се обратно. Джесика попита Калин: “Изми ли си ръцете, за да хванеш бебето?” Усетих как ми слагат топлите компреси на перинеума. Последва напън и аз отново имах огромно желание да напъвам, въпреки, че здравия разум ми напомняше, че не трябва. Напъвах. Силно. Колкото можех. Силата на напъна, който усещах беше невероятна. Харесваше ми това усещане. Исках всичко да приключи възможно най-скоро. Усетих пареща болка нагоре, към уретрата. Заедно с това усетих как главата се показа толкова, че повече нямаше как да се върне обратно. Погледнах в огледалото и видях, че главата се беше подала до половината. Джесика каза: Ще те намажа с малко от олиото. И аз усетих как го направи. Със следващия напън главата излезе и Джесика каза: Спри да напъваш. Погледнах назад и видях главата да се подава цялата. Джесика явно проверяваше за пъпната връв около врата на бебето. След секунда каза: Добре, хайде напъвай. Напънах и телцето на бебето се изхлузи от мен. Беше приятно усещане. Тогава чух: “Обърни се да видиш бебето си!” Обърнах се веднага инстинктивно хванах пъпната връв. Оказа се, че е два пъти омотана около врата на бебето. Размотах я, а Джесика и Калин сякаш бяха изненадани да видят, че е омотана около врата. След като я размотах, главата на бебето веднага промени цвета си от лилава на розова и бебчо проплака хубаво. Усещах, че всичко е наред. Беше 9:24. Обхвана ме невероятно щастие, когато гушнах бебчо. През цялото време, през всичките 6 часа и половина, и за миг не съм усетила страх или съмнение, че нещо не е наред. Бях невероятно спокойна. Минутки след това Галя се беше върнала за да вземе храната на Дани за градината и дойде в спалнята за да ни види с бебето. Бях толкова щастлива да и го покажа. Бях горда със себе си и ме обзе невероятна еуфория. Преместихме се в другата част на леглото и се облегнахме на възглавниците, съзерцавайки бебчо. Аз само повтарях: Виж колко е красива! Невероятна е! Толкова е сладка. Опитах се да й дам да суче, но тя нямаше голямо желание. Седях така и си я гушках. След около 15 мин Джесика каза, че пъпната връв е спряла да пулсира и ако искаме може да я прережем. Тя и Калин взеха щипките, сложиха ги и Калин я сряза. Бебчо не реагира изобщо. Помолих Джесика да погледне дали съм се разкъсала и се оказа, че съм се разкъсала нагоре, към уретрата. Налага се шевове. Трябваше да отида до болницата. Не беше спешно, така, че реших ме да изчакаме плацентата да излезе и тогава да отидем. Калин беше взел бебчо за малко и се разхождаше с нея около леглото. Погледнах ги и казах: Ще се казва Карина. Казах го и на Джесика.

След час плацентата все още не беше излязла. Опитах се да напъвам за да я извадя, но не се получаваше. А и не напъвах много силно. Не бях сигурна дали е добре да напъвам силно, да не би да получа кръвоизлив. Беше ми страшно приятно и спокойно да съм си у нас. Тишина и спокойствие с бебчо. За съжаление плацентата така и не излизаше и реших да се обадя на болницата. Говорих с тях и те ми казаха да отивам при тях веднага. Обадих се на 911 и им обясних ситуацията. Те пратиха линейка и след около 30 мин бяхме в болницата. Там ни чакаха готови. Веднага ме приеха и ми сложиха системи, ако се наложи кръвопреливане. Обясниха ми, че първо ще опитаме да извадим плацентата, докато аз напъвам и ако така не се получи, ще се наложи да ми сложат пълна упойка и да я извадят ръчно. Този вариант хич не ми хареса, така, че започнах да се напъвам доста силно, за да излезе. Докторката беше невероятна – много любезна и приятна. Нито за миг не съм чула критика или нещо подобно за това, че съм решила да раждам в къщи. След няколко напъна, плацентата излезе и беше здрава и цяла. Аз дори и не кървях толкова, колкото докторите очакваха. Казаха, че всичко е наред и ще започваме със шевовете. Имах доста нестандартни разкъсвания и се наложиха 7 шева. Понеже разкъсванията са нагоре, към уретрата, ме предупредиха, че много ще ми щипе, когато ходя по малка нужда. За мое огромно учудване и радост, след 3 часа, когато отидох – имаше съвсем леко парене. Чувствах се прекрасно, имах сили и въобще не ми се седеше в болницата. Докторите се съобразиха с това и ме изписаха 4 часа след като ме бяха приели. Прегледаха мен, бебето и казаха, че според тях всичко е наред, няма повод за притеснения, така, че мога да си ходя.

Към 18:30 се прибрахме в къщи и децата с нетърпение се хвърлиха към вратата да видят бебето. Бяха много щастливи и казаха, че е много красива. Цяла вечер след това се суетиха около нея и много я харесаха. Всичко, свъзано с бебето им е много интересно, искат да я гледат как яде, да видят как сменям памперса, да й кажат лека нощ. Аз се чувствах доста добре, въпреки, че за целия ден бях изяла само един банан. Успях да изчистя всичко останало от сутринта в спалнята и към 21:00 всички бяхме по леглата, щастливи и доволни.

Следващите няколко дена направо летях от щастие. Имах невероятно много енергия. Не можех да се нагледам на Карина. Толкова беше красива. Само това, че я съзерцавах ми даваше сили. Тя беше много спокойна. Най-спокойното бебе което съм виждала. Кърменето вървеше перфектно и нямахме повод за никакви притеснения. Всички познати и роднини се интересуваха и звъняха у нас и аз с удоволствие говорих с тях и им обяснявах как е минало всичко.

Възстановявах се с много бързи темпове. Кървенето ми много бързо намаля драстично, а корема се прибраше също много бързо. 6 дена след раждането успях да си обуя дънките, които носех преди да забременея.

Сега, когато пиша това, седмица по-късно – се чувствам като във вълшебна приказка.

Това беше най-прекрасното раждане, което можеше да ми се случи.